вторник, 29 септември 2015 г.

централна тенденция / central tendency

Областта, в която се групират наблюденията се нарича “център”. За показателите и статистиките, които позволяват да се определи положението на този център се казва, че измерват централната тенденция.
Примери за показатели на централна тенденция са средно, медиана, мода и др.

понеделник, 28 септември 2015 г.

Приложение на Географските Информационни Системи в информационните ситеми в здравеопазването

Дафина Дълбокова, Боряна Боева, Рени Димитрова

Национален Център по Хигиена, Медицинска Екология и Хранене

ВЪВЕДЕНИЕ


Информационните системи осигуряват процеса по информационното обслужване – процес, при който на потребителя се осигурява в подходящ вид интересуваща го информация за обект или събитие от определена предметна област.


Географските Информационни Системи (ГИС) са системите, позволяващи пространствената обработка на данни посредством свързването им с географски обекти като се използва географското им разположение като ключ. Приложението на ГИС технологиите в системите “здраве – околна среда” като средство за изображение и визуализация представлява интерес:
  • за генерирането на хипотези относно взаимовръзки между здравните индикатори и тези на околната среда, които могат да бъдат проверявани с други методи и подходи;
  • при вземането на управленчески решения и определяне на приоритети по опазване на околната среда и здравето.

ЦЕЛ

Да се създаде програмен модул, който за налични здарвни и демографски показатели (население и брой умрели по причини) по зададени от потребителя параметри да изчислява коефициентите стандартизирано отношение на смъртността и стандартизирана степен на смъртност и да представя във формата на карографски отчети.

ПОСТАНОВКА И МЕТОДИ

Базови, най-достъпни и добре дефинирани данни в здравеопазването това са данните за численост на населението и смъртност. На базата на тези данни биха могли да бъдат изведени различни коефициенти /индикатори/. В разработения модул са избрани два от тези здравни индикатора поради това, че те са утвърдени и широко се използват:
  • стандартизирано отношение на смъртността (SMR);
  • стандартизирана степен на смъртност (SDR);
Световната практика препоръчва използването на стандартизираното отношение на смъртността (SMR) особено за по-ниски нива на агрегация понеже използването на коефициента фактическа (груба) смъртност (CMR) е свързано със значителна неточност. Използуването на SMR обикновено не дава информация за величината на смъртността и не позволява сравнение на значимостта между здравните индикатори. Затова се използува показателя стандартизирана степен на смъртност (SDR), който е резултат от произведението на фактическата смъртност и коефициента SMR, т.е. SDR= SMR*CMR и отразява брой умрели на нормирани върху някаква популация – при нас е 1000.
Картографските отчети на стандартизираната смъртност по отделни причини могат да послужат като основа за определяне на рискови региони, към които да се насочат детайлни проучвания за причините за това. Тъй като картографирането е по краен брой категории, надеждността на картата зависи от устойчивостта на категоризацията. Това означава съществуването на достоверни различия в стойностите на изследвания показател между категориите. Тъй като това не винаги е възможно, то поне трябва най-ниската категория, обхващаща най-благоприятните стойности на съответния индикатор, както и най-високата категория, съдържаща най-неблагоприятните стойности, да се различават статистически от останалите, които обикновено са в рамките на стандарта на национално ниво. За проверка на хипотезата за статистическата значимост на разликите между категориите може да се използува c2 – критерий.

Базовите данни представляват численост на населението по пол и възрастови групи и брой умрели за година по пол, по възрастови групи и по съответна причина – рубрика от Международната Класификация на Болестите (МКБ), ревизия 9, за 55 рубрики. Нивото на агрегация е община.

РЕЗУЛТАТИ


Като бяха използвани възможностите на ГИС софтуера ARCVIEW и средата за бази данни ACCESS беше разработен модул за картографиране на SMR и SDR.


По зададени от потребителя:
  • причина/и (oт възможните 55);
  • година/сума от поредни години
се пресмята SMR и SDR.

Тъй като картографирането е по краен брой категории (класове), надеждността на картата зависи от устойчивостта на категоризацията. Това означава съществуването на достоверни различия в стойностите на изследвания показател (честота на случаите) между категориите. Тъй като това не винаги е възможно, то поне трябва най-ниската категория, обхващаща най-благоприятните стойности на съответния индикатор, както и най-високата категория, съдържаща най-неблагоприятните стойности, да се различават статистически от останалите.
В модула е заложено получените стойности за всеки от избраните индикатори на ниво община могат да се групират в 5 категории. Определянето на тези 5 категории става може да стане автоматично или да се коригира на базата от потребителя. За показателя SMR се извеждат показатели за категориите, по които да се провери за статистически значими различия между категориите. Така подбраните категории се визуализират върху картата на общинското деление на България.

Фиг .1 СТАНДАРТИЗИРАНО ОТНОШЕНИЕ НА СМЪРТНОСТТА (0-80+) ПО ВСИЧКИ ПРИЧИНИ ЗА СМЪРТ, 1994-1995


Фиг .2 СТАНДАРТИЗИРАНА СТЕПЕН НА СМЪРТНОСТ (0-80+)
ПО ПРИЧИНА БОЛЕСТИ НА ОРГАНИТЕ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО, 1994-1995

Фиг .3 СТАНДАРТИЗИРАНА СТЕПЕН НА СМЪРТНОСТ (0-80+)
ПО ПРИЧИНА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ НОВООБРАЗОВАНИЯ, 1994-1995

Фиг .4 СТАНДАРТИЗИРАНО ОТНОШЕНИЕ НА СМЪРТНОСТТА (0-80+) ПО ПРИЧИНА НА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ НОВООБРАЗОВАНИЯ НА ТРАХЕЯТА, БРОНХИТЕ И БЕЛИЯ ДРОБ, 1994-1995

Фиг .5 СТАНДАРТИЗИРАНО ОТНОШЕНИЕ НА СМЪРТНОСТТА (0-80+) ПО ПРИЧИНА НА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ НОВООБРАЗОВАНИЯ НА ТРАХЕЯТА, БРОНХИТЕ И БЕЛИЯ ДРОБ НАЛОЖЕНИ ВЪРХУ ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОКОЛО ГОРЕЩИТЕ ТОЧКИ, 1994-1995

ИЗВОДИ

  • Картите са изключително информативни и убедителни средства: позволяват обобщаването на големи масиви данни и синтезирането им в относително проста и лесно достъпна форма. Те могат дори да придадат допълнително значение на данните, чрез представяне на пространственото им разпределение и взаимодействие;
  • Такъв вид карти могат да послужат за определянето на клъстери (пространствени “натрупвания”) на влошено здравно състояние по конкретния индикатор. Пример за това е представен на фиг. 4, където се вижда наличието на клъстери от общини с достоверно (p < 0.05) по-висок по c2 критерия SMR, най-вече в североизточните региони на страната, и по-слабо изразено - в югозападната и южно-централната част на страната;
  • При съпоставянето на тези карти с пространствено представени стойности на индикатори на околната среда, които оказват влияние на здравното състояние могат да се генерират хипотези за влиянието на околната среда върху здравето, които да се проверят с други методи и средства. Пример за такава съпоставка е представен на фиг. 5, където картата от фиг. 4 е припокрита с карта на областите на замърсяване около горещите точки и посоката на вятъра там – това предстаяне се характеризира с и известно препокриване на някои от тези клъстери и замърсените въздушни басейни, особено като се вземе предвид преобладаващата посока на вятъра;
  • Визуализация на тази информация под формата на карти, които сами по себе си са изключително убедителни и синтетични инструменти за целите на управление на здравния риск от околната среда и обсъжданията с обществеността по тези проблеми;
  • Независимо от тези предимства, използването на географските карти в здравеопазването трябва да става изключително предпазливо: избора на интервала за категоризиране, на символите, на цветовата схема, на проекцията и на мащаба има огромно значение за информацията, която картата представя.

ЛИТЕРАТУРА

  1. Грива Хр., Господинова, Св., Вуков, М., Един възможен подход за разпределение на финансовите средства, необходими за здравно обслужване на населението на България по общини, Информационен бюлетин на Национален Център по Здравна Информация, София, 1995, брой 4, 5 - 73;
  2. Състояние на околната среда в България, Годишен бюлетин на Националния Център по Околна Среда и Устойчиво Развитие, МОСВ, София, 1995;
  3. Brown, P., Hirschfield, A. and Marsden, J. Analysing spatial patterns of disease: some issues in the mapping of incidence data for relatively rare conditions, in M.J.C. de Lepper, H.J. Scholten and R.M. Stern (eds.) The Added Value of the Geographic Information System in Public and Environmental Health, Kluwer Academic Publishers, Dordrecht, 1995, 145-163;
  4. Coggon, D., Environmental Epidemiology: Basic Concepts and Terminology in Seminars on Environmental Epidemiology: a textbook, WHO-ECEH, Bilthoven Division, 1993, 59-64;
  5. Development of a National Health and Environment Geographic Information System (HEGIS) for countries in Central and Eastern Europe (1996) Report on a WHO Consultation, Dec. 13 - 15 1994, Bilthoven, the Netherlands, WHO Regional Office for Europe EU RIICP/CEH 257(A);
  6. Environmental Health Action Plan for Europe, World Health Organisation Regional Office for Europe, Copenhagen, 1994;
  7. Victorin, K., Hoogstedt, C., Kyrklund, T., Eriksson, M. Setting priorities for environmental health risks in Sweden. Keynote Paper on a NATO Advanced Research Workshop "Inclusive approaches to risk assessment and priority setting in national environmental health action plans, Ostrava, Czech Republic, Dec. 15 - 19 1997;
  8. Vincze, I.., Elek, E., Nador, G. (1997) Tools for risk assessment, statistical methods and GIS. Keynote Paper on a NATO Advanced Research Workshop "Inclusive approaches to risk assessment and priority setting in national environmental health action plans, Ostrava, Czech Republic, Dec. 15 - 19 1997.

Този постер е представен на VII Национален Конгрес по Хигиена,
проведен в София, НЦХМЕХ, 2-4.11.2000г.


петък, 25 септември 2015 г.

Измерители на здравния риск от факторите на средата

Известно е, че здравното състояние на човека се определя от множество ендогенни и екзогенни фактори. Експозицията на вредните фактори в околната, работната среда и при медицинска интервенция води до промяна в здравното състояние на населението. Тези изменения започват с физиологични смущения, преминават през патофизиологични изменения, които водят до клинично проявление на заболяването. Индивидуалните характеристики (възраст, пол и др.), а също така качеството на жизнената среда и социо-културални различия, свързани със стила на живот също са рискови фактори.
Ефективната профилактика, т.е. управлението на здравния риск от вредните фактори предполага количествена оценка на величината на този риск и теглото на съответния рисков фактор.
Епидемиологичните изследвания се предприемат по ясно определени причини. Обикновено това е изследване на етиологичното значение на факторите на средата за развитие на заболяването: едни от проучванията са насочени към възможно най-детайлна оценка на експозицията и се предприемат в случаите когато става въпрос за отдалечени ефекти. Други са фокусирани върху здравните последствия и се предприемат при наличието на необичайно висока честота на дадено заболяване. Има и изследвания, чийто предмет са специфични здравни проблеми в конкретен контингент. Изследванията на нови медикаменти, поради специфичността на целта са обособени в отделен дял - клинична епидемиология.

Измерители на здравното състояние:

Това са различни измерители на честотата на заболяванията и се свеждат до основните два: болестност и заболеваемост. Важно е да се отбележи, че изчисляването на тези показатели зависи от точното определяне на броя на разглежданите лица: трябва да се включват само лица, които са потенциално предразположени към заболяването. Например, производствени травми се наблюдават само сред работещите в цеховете, а не сред административния персонал.
Болестност (prevalence): представлява броя на случаите на заболявания сред определена популация (в риск) в точно определен момент. Показателят е още по-полезен като се превърне в коефициент (prevalence rate), т.е. се нормира с броя на съответния брой лица от популацията в риск:
налични случаи на болест (-но състояние) в определен момент
численост на популацията в риск в същото време
Заболеваемост (incidence): включва броя на новите случаи, възникващи през даден период сред популацията в риск, съответно коефициентът на заболеваемост (incidence rate) е отношението между броя на новите случаи в течение на определен период, и числеността на популацията в риск през същия период:
нови случаи на болест през точно определен период от време
числеността на популацията в риск за същия период *
* Забележка: Ако в знаменателя е числеността на работещите в риск в началото на периода от време, заболеваемостта дава вероятността или риска от заболяването. Ако в знаменателя се намират т.нар. човеко-години (person-years), заболеваемостта оценява темпа на заболеваемостта. За всеки индивид времето в риск означава този период, през който той остава без заболяване, съответно знаменателят представлява сумата от всички времеви периоди без заболяване в определения период на проучване. Тъй като не винаги е възможно да се измерят точно тези периоди, изчислява се приблизително чрез умножаване на средната численост на проучваната популация с продължителността на наблюдавания период.
Оценката на здравния риск от факторите на среда, т.е. на връзката между здравното състояние и въздействието на факторите от средата. Основава се на сравнението на измерителите на здравното състояние, респ. измерителите на разпространението на дадено заболяване (болестно състояние) при наличието на експозиция на фактора (или на по-висока експозиция) с тези при отсъствието (или по-малка) експозиция.

Биостатистически измерители на здравния риск


Атрибутивният риск (Attributable risk) се определя като разликата от заболеваемостта (инсиденсът) в популацията на експонираните лица и тази от неекспонираните.
Относителният риск (RR) (Relative risk) се дефинира като:
заболеваемост в групата на експонираните
заболеваемост в групата на неекспонираните
Близък до относителния риск е съотношението на шансовете (OR) (Odds ratio)
болестност в групата на експонираните
болестност в групата на неекспонираните
Както се вижда, и двата измерителя RR и OR имат смисъла на степен/коефициент, който отразява колко пъти експонираните са по-податливи да развият болест спрямо неекспонираните. В случайте, когато тези коефициенти са <1 експониращият фактор е превантивен (получава се в клиничната епидемиология, когато се провеждат изпитания на лекарства), а когато е >1 то факторът се счита за рисков. Следва да се подчертае, че различните видове проучвания водят до определянето на различните видове измерители на риска.

сряда, 23 септември 2015 г.

Епидемиология / Epidemiology

def1: Наука за разпределението и детерминантите на свързаните със здравето събития и състояния сред населението и приложение на получените познания за овладяването на здравните проблеми.
def2: Наука, която изучава влиянието на различни интервенции върху здравния ефект, независимо дали са медицински, икономически, технически, социални и културни.


  • Лекции по епидемиология на английски може да намерите на следния адрес: http://www.pitt.edu/~super1/
  • сряда, 16 септември 2015 г.

    риск / risk

    Неспециален термин, който означава вероятност за настъпване на някакво събитие с отрицателен характер за човек или за определена група хора/явления и/или определен период от време.
    Например: Заболяване или смърт в определен период от време; Неплатежоспособност в определен момент от време и т.н.

    събота, 12 септември 2015 г.

    наблюдение, случай / case, observation

    Измерени стойности на променливите, разглеждани при дадена задача за един обект (1 значение на променливите).
    Например възраст, пол, температура, кръвно налягане и други на един човек – пациент.

    Променлива / Variable

    Характеристика на обекта, явлението на изследване, която варира във времето
    Променливите могат да бъдат количествени и категорийни (качествени).
    От своя страна количествените променливи могат да бъдат дискретни или непрекъснати. Дискретни променливи са цели числа, отразявящи някаква бройка, например брой деца, а непрекъснати са променливите, чийто стойности могат да бъдат всички възможни реални числа, в допустимия диапазон на променливата и обикновино се получават при измерване на характиристики с апарати или при изчислителни процедури.
    Съществуват и класификации на непрекъснатите променливи, който се срещат в литературата на български като интервална променлива и променлива на съотношение, които се определят от техните свойства. При променливинте на съотношение има фиксирана нулева точка и отношението на всеки две измервания не зависи от мерната единица, например отношение на измерване на ръста на двама души в сантиметри и в инчове е едно и също. При интервалните променливи има значение скалата на измерване. Пример за такава е температурата - при измрване на температурата в скала то Целзий и Фаренхайт. При нея нулевата точка не е фиксирана и при увеличение на 10% в едната скала, например от 50 до 55 по Фаренхайт не се увеличава с 10% в другата - по Целзий е от 10 до 12.8 = 12.8%, но всеки два интервала са константни, т.е. от 2 до 4 е равно на от 4 до 6.
    Категорийните променливи могат да бъдат номинални, т.е. стойностите им не са наредени, както е при променливата пол и наредени, каквато би била променлива с възможни стойности ниско, средно, високо.
    Кагато категорийните променливи са с две възможи стойности са дихотомични / бинарни .
    По конвенция в статистическата литература променливите се означават с големи латински букви, а техните отделни стойности с малки.

    сряда, 9 септември 2015 г.

    генерална съвкупност, популация / population

    Пълната общност от обекти (хора, разстения, явления или предмети), които са източник на данни. Тя представлява множество от статистически единици.
    Информация за генералната съвкупност може да се получи чрез изучаването на извадки от нея.
    Важното при формирането на извадки е доброто определяне на генералната съвкупност и метода за получаване на извадката. Този метод трабва да е такъв че извадката да е представителна.

    вторник, 1 септември 2015 г.

    Шанс / Odds

    Отношение на вероятността за възникване на дадено събитие към вероятността то да не възникне, или отношение на вероятността, че нещо е така към вероятността да не е така.
    Пресмята се по формула:
    p/(1-p)
    където p - е вероятността за възникване на събитието.
    Например, ако вероятността да спечелеш шампионата е 20%, то шанса е 0,2/(1-0,2)=2:8.