понеделник, 28 септември 2015 г.

Приложение на Географските Информационни Системи в информационните ситеми в здравеопазването

Дафина Дълбокова, Боряна Боева, Рени Димитрова

Национален Център по Хигиена, Медицинска Екология и Хранене

ВЪВЕДЕНИЕ


Информационните системи осигуряват процеса по информационното обслужване – процес, при който на потребителя се осигурява в подходящ вид интересуваща го информация за обект или събитие от определена предметна област.


Географските Информационни Системи (ГИС) са системите, позволяващи пространствената обработка на данни посредством свързването им с географски обекти като се използва географското им разположение като ключ. Приложението на ГИС технологиите в системите “здраве – околна среда” като средство за изображение и визуализация представлява интерес:
  • за генерирането на хипотези относно взаимовръзки между здравните индикатори и тези на околната среда, които могат да бъдат проверявани с други методи и подходи;
  • при вземането на управленчески решения и определяне на приоритети по опазване на околната среда и здравето.

ЦЕЛ

Да се създаде програмен модул, който за налични здарвни и демографски показатели (население и брой умрели по причини) по зададени от потребителя параметри да изчислява коефициентите стандартизирано отношение на смъртността и стандартизирана степен на смъртност и да представя във формата на карографски отчети.

ПОСТАНОВКА И МЕТОДИ

Базови, най-достъпни и добре дефинирани данни в здравеопазването това са данните за численост на населението и смъртност. На базата на тези данни биха могли да бъдат изведени различни коефициенти /индикатори/. В разработения модул са избрани два от тези здравни индикатора поради това, че те са утвърдени и широко се използват:
  • стандартизирано отношение на смъртността (SMR);
  • стандартизирана степен на смъртност (SDR);
Световната практика препоръчва използването на стандартизираното отношение на смъртността (SMR) особено за по-ниски нива на агрегация понеже използването на коефициента фактическа (груба) смъртност (CMR) е свързано със значителна неточност. Използуването на SMR обикновено не дава информация за величината на смъртността и не позволява сравнение на значимостта между здравните индикатори. Затова се използува показателя стандартизирана степен на смъртност (SDR), който е резултат от произведението на фактическата смъртност и коефициента SMR, т.е. SDR= SMR*CMR и отразява брой умрели на нормирани върху някаква популация – при нас е 1000.
Картографските отчети на стандартизираната смъртност по отделни причини могат да послужат като основа за определяне на рискови региони, към които да се насочат детайлни проучвания за причините за това. Тъй като картографирането е по краен брой категории, надеждността на картата зависи от устойчивостта на категоризацията. Това означава съществуването на достоверни различия в стойностите на изследвания показател между категориите. Тъй като това не винаги е възможно, то поне трябва най-ниската категория, обхващаща най-благоприятните стойности на съответния индикатор, както и най-високата категория, съдържаща най-неблагоприятните стойности, да се различават статистически от останалите, които обикновено са в рамките на стандарта на национално ниво. За проверка на хипотезата за статистическата значимост на разликите между категориите може да се използува c2 – критерий.

Базовите данни представляват численост на населението по пол и възрастови групи и брой умрели за година по пол, по възрастови групи и по съответна причина – рубрика от Международната Класификация на Болестите (МКБ), ревизия 9, за 55 рубрики. Нивото на агрегация е община.

РЕЗУЛТАТИ


Като бяха използвани възможностите на ГИС софтуера ARCVIEW и средата за бази данни ACCESS беше разработен модул за картографиране на SMR и SDR.


По зададени от потребителя:
  • причина/и (oт възможните 55);
  • година/сума от поредни години
се пресмята SMR и SDR.

Тъй като картографирането е по краен брой категории (класове), надеждността на картата зависи от устойчивостта на категоризацията. Това означава съществуването на достоверни различия в стойностите на изследвания показател (честота на случаите) между категориите. Тъй като това не винаги е възможно, то поне трябва най-ниската категория, обхващаща най-благоприятните стойности на съответния индикатор, както и най-високата категория, съдържаща най-неблагоприятните стойности, да се различават статистически от останалите.
В модула е заложено получените стойности за всеки от избраните индикатори на ниво община могат да се групират в 5 категории. Определянето на тези 5 категории става може да стане автоматично или да се коригира на базата от потребителя. За показателя SMR се извеждат показатели за категориите, по които да се провери за статистически значими различия между категориите. Така подбраните категории се визуализират върху картата на общинското деление на България.

Фиг .1 СТАНДАРТИЗИРАНО ОТНОШЕНИЕ НА СМЪРТНОСТТА (0-80+) ПО ВСИЧКИ ПРИЧИНИ ЗА СМЪРТ, 1994-1995


Фиг .2 СТАНДАРТИЗИРАНА СТЕПЕН НА СМЪРТНОСТ (0-80+)
ПО ПРИЧИНА БОЛЕСТИ НА ОРГАНИТЕ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО, 1994-1995

Фиг .3 СТАНДАРТИЗИРАНА СТЕПЕН НА СМЪРТНОСТ (0-80+)
ПО ПРИЧИНА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ НОВООБРАЗОВАНИЯ, 1994-1995

Фиг .4 СТАНДАРТИЗИРАНО ОТНОШЕНИЕ НА СМЪРТНОСТТА (0-80+) ПО ПРИЧИНА НА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ НОВООБРАЗОВАНИЯ НА ТРАХЕЯТА, БРОНХИТЕ И БЕЛИЯ ДРОБ, 1994-1995

Фиг .5 СТАНДАРТИЗИРАНО ОТНОШЕНИЕ НА СМЪРТНОСТТА (0-80+) ПО ПРИЧИНА НА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ НОВООБРАЗОВАНИЯ НА ТРАХЕЯТА, БРОНХИТЕ И БЕЛИЯ ДРОБ НАЛОЖЕНИ ВЪРХУ ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОКОЛО ГОРЕЩИТЕ ТОЧКИ, 1994-1995

ИЗВОДИ

  • Картите са изключително информативни и убедителни средства: позволяват обобщаването на големи масиви данни и синтезирането им в относително проста и лесно достъпна форма. Те могат дори да придадат допълнително значение на данните, чрез представяне на пространственото им разпределение и взаимодействие;
  • Такъв вид карти могат да послужат за определянето на клъстери (пространствени “натрупвания”) на влошено здравно състояние по конкретния индикатор. Пример за това е представен на фиг. 4, където се вижда наличието на клъстери от общини с достоверно (p < 0.05) по-висок по c2 критерия SMR, най-вече в североизточните региони на страната, и по-слабо изразено - в югозападната и южно-централната част на страната;
  • При съпоставянето на тези карти с пространствено представени стойности на индикатори на околната среда, които оказват влияние на здравното състояние могат да се генерират хипотези за влиянието на околната среда върху здравето, които да се проверят с други методи и средства. Пример за такава съпоставка е представен на фиг. 5, където картата от фиг. 4 е припокрита с карта на областите на замърсяване около горещите точки и посоката на вятъра там – това предстаяне се характеризира с и известно препокриване на някои от тези клъстери и замърсените въздушни басейни, особено като се вземе предвид преобладаващата посока на вятъра;
  • Визуализация на тази информация под формата на карти, които сами по себе си са изключително убедителни и синтетични инструменти за целите на управление на здравния риск от околната среда и обсъжданията с обществеността по тези проблеми;
  • Независимо от тези предимства, използването на географските карти в здравеопазването трябва да става изключително предпазливо: избора на интервала за категоризиране, на символите, на цветовата схема, на проекцията и на мащаба има огромно значение за информацията, която картата представя.

ЛИТЕРАТУРА

  1. Грива Хр., Господинова, Св., Вуков, М., Един възможен подход за разпределение на финансовите средства, необходими за здравно обслужване на населението на България по общини, Информационен бюлетин на Национален Център по Здравна Информация, София, 1995, брой 4, 5 - 73;
  2. Състояние на околната среда в България, Годишен бюлетин на Националния Център по Околна Среда и Устойчиво Развитие, МОСВ, София, 1995;
  3. Brown, P., Hirschfield, A. and Marsden, J. Analysing spatial patterns of disease: some issues in the mapping of incidence data for relatively rare conditions, in M.J.C. de Lepper, H.J. Scholten and R.M. Stern (eds.) The Added Value of the Geographic Information System in Public and Environmental Health, Kluwer Academic Publishers, Dordrecht, 1995, 145-163;
  4. Coggon, D., Environmental Epidemiology: Basic Concepts and Terminology in Seminars on Environmental Epidemiology: a textbook, WHO-ECEH, Bilthoven Division, 1993, 59-64;
  5. Development of a National Health and Environment Geographic Information System (HEGIS) for countries in Central and Eastern Europe (1996) Report on a WHO Consultation, Dec. 13 - 15 1994, Bilthoven, the Netherlands, WHO Regional Office for Europe EU RIICP/CEH 257(A);
  6. Environmental Health Action Plan for Europe, World Health Organisation Regional Office for Europe, Copenhagen, 1994;
  7. Victorin, K., Hoogstedt, C., Kyrklund, T., Eriksson, M. Setting priorities for environmental health risks in Sweden. Keynote Paper on a NATO Advanced Research Workshop "Inclusive approaches to risk assessment and priority setting in national environmental health action plans, Ostrava, Czech Republic, Dec. 15 - 19 1997;
  8. Vincze, I.., Elek, E., Nador, G. (1997) Tools for risk assessment, statistical methods and GIS. Keynote Paper on a NATO Advanced Research Workshop "Inclusive approaches to risk assessment and priority setting in national environmental health action plans, Ostrava, Czech Republic, Dec. 15 - 19 1997.

Този постер е представен на VII Национален Конгрес по Хигиена,
проведен в София, НЦХМЕХ, 2-4.11.2000г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар