Променлива / Variable

Характеристика на обекта, явлението на изследване, която варира във времето
Променливите могат да бъдат количествени и категорийни (качествени).
От своя страна количествените променливи могат да бъдат дискретни или непрекъснати. Дискретни променливи са цели числа, отразявящи някаква бройка, например брой деца, а непрекъснати са променливите, чийто стойности могат да бъдат всички възможни реални числа, в допустимия диапазон на променливата и обикновино се получават при измерване на характиристики с апарати или при изчислителни процедури.
Съществуват и класификации на непрекъснатите променливи, който се срещат в литературата на български като интервална променлива и променлива на съотношение, които се определят от техните свойства. При променливинте на съотношение има фиксирана нулева точка и отношението на всеки две измервания не зависи от мерната единица, например отношение на измерване на ръста на двама души в сантиметри и в инчове е едно и също. При интервалните променливи има значение скалата на измерване. Пример за такава е температурата - при измрване на температурата в скала то Целзий и Фаренхайт. При нея нулевата точка не е фиксирана и при увеличение на 10% в едната скала, например от 50 до 55 по Фаренхайт не се увеличава с 10% в другата - по Целзий е от 10 до 12.8 = 12.8%, но всеки два интервала са константни, т.е. от 2 до 4 е равно на от 4 до 6.
Категорийните променливи могат да бъдат номинални, т.е. стойностите им не са наредени, както е при променливата пол и наредени, каквато би била променлива с възможни стойности ниско, средно, високо.
Кагато категорийните променливи са с две възможи стойности са дихотомични / бинарни .
По конвенция в статистическата литература променливите се означават с големи латински букви, а техните отделни стойности с малки.